Омагьосан кръг на старта на изборната 2009

дата: Четвъртък, 18 Декември 2008

Омагьосан кръг на старта на изборната 2009

Боряна Димитрова,
Алфа Рисърч
   
Декемврийското проучване на Социологическа агенция Алфа Рисърч затваря кривата на обществените нагласи за 2008г. Не само времево, но и съдържателно. Дали поради характера на българския политически живот, в който постоянни дефицити пораждат постоянни проблеми, или по ирония на съдбата, годишният политически цикъл завършва със събития и нагласи, в много отношения сходни на онези, с които започна.

Устойчивите опасения от загуба на доходи, работни места и кредитоплатежост, възникнали далеч преди световната икономическа криза, ловните страсти на президента, които му костваха над 15 на сто подкрепа, така нар. битка с организираната престъпност, мутрите и другите разновидности на местните криминално-котерийни групировки, чиято емблема могат да станат неуловимите дупнишки герои “братя Галеви”, създават тръпчивото усещане за движения без промяна и без смисъл, за решения без правила, или просто казано, за  диктат на фасадната демокрация. На този фон не е учудващо, че количествените индикатори за състоянието на общественото мнение не отбелязват почти никакви, или само минимални разлики между началото и края на годината. 

Невъзможността да се излезе от един и същи проблеми и парадокси възпроизвеждат на повърхността сходни оценки, които са израз не толкова на устойчиви обществени нагласи, колкото на растящо дистанциране от политическото в настоящия му вид, на напрежения, чиито свидетели ще бъдем едва през следващите години. Какви тенденции все пак можем да откроим към настоящия момент?

По основната разделителна линия “управляващи – опозиция” годината завършва без основания за особено самочувствие и от двете страни. Правителството достигна дъното на своята популярност към средата на годината, вследствие на скандалите, довели до промените в кабинета и острия доклад на ЕК. Сред министрите, като изключим трайно заелата дъното на класацията Емел Етем, последователно спадна рейтингът на социалния, икономическия, отговорните за еврофондовете и на финансовия министър. Популярност възстанови единствено Даниел Вълчев, успешно преминал теста на “външното оценяване”. В края на 2008, макар и силно критикувано, правителството успя да консолидира ресурсите си и да стабилизира достигнатите, макар и доста ниски равнища на подкрепа, подпомогнато най-вече от две обстоятелства – по-слабите симптоми на икономическата криза в България, в сравнение с други страни и липсата на засягащи достатъчно широки социали слоеве икономически алтернативи от страна на опозицията.

Всичко това определя и заредената с множество неизвестни електорална картина на прага на двойните избори през 2009г. – европейски и парламентарни. Въпреки, че в условията на силна критичност към управлението, опозицията би следвала да трупа електорален потенциал, вече две поредни проучвания показват, че ГЕРБ отминава своя пик. С 21% подкрепа той остава първа политическа сила, но лични гафове на лидера му и неубедителното му участие във властта в редица областни центрове водят до спад на подкрепата му в тях. В малките населени места и селата ГЕРБ поначало има слабо влияние, поради което удържането на позиции в градските центрове се очертава като най-силното му предизвикателство. При този развой необходимостта от коалиционен партньор започва да бъде за него не по-малко ключова, отколкото за малките партии, щедро предлагащи свободни коалиционни валенции.

Начина, по който бе подготвен конгреса на социалистите е в много голяма степен индикативен за механизмите, чрез които БСП, вече в национална изборна обстановка, ще се опита да задържи сегашните си около 16 на сто привърженици. Това е единствената партия, която може да разчита на емоции, на редуцираща носталгия в стил “доброто старо време”, подпомогната волно или неволно от цял търговски бранш. Вън от това, икономическата криза засилва очакванията за социална защита, към която левият електорат е традиционно чувствителен.  Декемврийското проучване обаче регистрира мобилизацията и на още едни ресурс от страна на БСП  – този на евронегативизма. С тезата за двойния стандарт на ЕС, вторият ешалон на БСП даде сигнал за консолидация на латентния евроскептицизъм и за привличане както на националистически гласове, така и на разнородните привърженици на “местни модели”, в които не правилата определят властимащите, а властимащите – правилата. Дори и мотивите на лансиращите тези послания да са били различни, строяващите се зад редиците им типажи, ги дискредитират достатъчно силно.

ДПС и Атака, другите два сигурни участници в следващия парламент, имат все още достатъчно ресурси за електорална подкрепа, макар и да са налице някои индикации, че вотът за тях може да бъде под очаквания. Двете противоположни по риторика партии си приличат по това, че са еднакво нежелани като партньори на национално равнище, но пък влизащи в услужливи конфигурации на местно. Така формират кръгове, които са и тяхна сила, и тяхна слабост.

Фрагментацията на политическото пространство, взаимното нехаресване между ГЕРБ и останалите дясно-центристки партии, както и очакваниията за коалиционно управление на страната, правят възможно оползотворяването на вота и за част от т.нар. “малки партии”. В зависимост от конкретната политическа ситуация, от една до три партии биха могли да влязат в следващия парламент.

От управляващата коалиция, НДСВ претърпя най-сериозни електорални загуби, но повишеното търсене на финансово-икономическа информация и обществената чувствителност към злоупотребите с власт, които привлякоха вниманието към необичайното за жълтите поведение на шефа на вътрешната комисия Минчо Спасов,  доведоха до лек ръст в електоралния потенциал на НДСВ (2.2%). Сред макар и силно свития кръг на неговите симпатизанти, партията продължава да се асоциира с умереност, балансираност, икономически либерализъм  и европейска интеграция. Там, тя би могла да търси резерв от още няколко процента, които да й осигурят място в следващия парламент.

С  много очаквания, вкл.  и  емоционален заряд, е съпроводен изборът на председател на СДС, който да отпуши интеграционни процеси в дясното. През последните месеци синята партия достигна своето дъно – и като обществено одобрение, и като електорална подкрепа. Новият председател ще трябва или да я обнови и възвърне доверието, или да закрие проекта. От своя страна, ДСБ които запазиха лоялния си електорат основно в София и още няколко големи градове, също силно се нуждаят от рестарт. Проучвания регистрират между 1.6 и 2% и за двете партии, но енергията от едно смислено политическо обединение би могла до доведе и до няколко пъти по-високи стойности.

Електоралната динамика и при най-новия от досега известните играчи, Коалиция “Напред” е не по-малка от тази на желаещите да влязат или излязат от неговите редици. Както за НДСВ, СДС-ДСБ, така и за “Напред” твърди прогнози не могат да се правят, още повече, че подкрепата му силно се колебае в отделните проучвания. Интересното при него е, че успява да привлече част от напусналите ГЕРБ избиратели, да обедини локални формирования и да има много по-силно местно присъствие, отколкото национално. Което прави вота му донякъде “скрит”. 
Освен тези, не можем, разбира се, да изключим и появата на нови играчи. Остава проблемът доколко всички те ще съумеят да преодолеят дефицитите на воля, морал и компетентност, връщащи ни в края на годината към проблемите на предходната.

*  Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от агенция Алфа Рисърч в периода 6 – 12 декември 2008, сред 1035 души.

 

Архив