Очаквания за повече данъчни облекчения и повече социална държава

дата: Вторник, 10 Май 2005
“Who will pay the bill?”*



Радостина Ангелова


Едни от най-често експлоатираните теми в предизборните борби са обещания за данъчни промени. Доколко обаче, посланията биват разбрани от адресата (избирателите) и до колко те съществуват като отчленими алтернативи или се смесват в общия кош на бъдещи политически намерения?

Различни, несъвместими по своя характер, обещания привличат едни и същи избиратели. Така например силна подкрепа среща обещанието за намаляване на данъчната тежест (73%) и едновременно с това приблизително същия дял симпатизанти имат и редица социални мерки и разходи (безплатни учебници и разходи за образование, високи парични поощрения за всяко новородено дете, преодоляване на бедността чрез грижа за хората с доход под 120 лв.на член от домакинството и мн.др.).

По-високите данъци върху по-високите доходи не се противопоставя в общественото съзнание на данък от 10% за всички данъкоплатци, независимо от размера на получаваните доходи (плосък данък) - двете мерки срещат едновременната подкрепа на близо една четвърт от избирателите.

Парадоксите не свършват до тук - 90% от българите подкрепят намаляване на Данък добавена стойност за храни и лекарства, но само 18% си дават сметка, че на тях самите им се налага ежедневно да заплащат ДДС, когато правят покупки или плащат сметките си.

Около 72% са за намаляване на осигуровките, но само 48% посочват, че плащат осигуровки (пенсионни – 34% и здравни 45%), а едновременно с това е висока подкрепата за увеличение на пенсии и облекчения в режима за пенсиониране.

В мешавицата от обещания избирателите не влагат рационална предизборна логика, водени от свои осъзнати интереси, а подкрепят на “килограм” всичко, което им поднасят политиците. Въпросът “как ще се изпълнят” и “до колко е възможно да бъдат изпълнени” тези взаимно изключващи се мерки остава затрупан на дъното на кошницата, с която политиците раздават надежда.

Така изобилстващата подкрепа към леви подходи с привкус на дясна данъчна политика пропуска същественото питане “Who will pay the bill?”*






*От английски: “Кой ще плаща сметката?”

Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч по поръчка на вестник Капитал в периода 11-22 Април 2005 г.


Архив