Общественият престиж на професиите

дата: Вторник, 29 Март 2005
Радостина Ангелова

Съответствието между образование и пазар на труда се превърна в една от най-дискутираните теми през последната година, благодарение на очевидното разминаване между тези две сфери. Насочването към определена специалност обаче не е автоматичен резултат от търсенето, а от изграждането на цяла система от обществени предпочитания, ценности и йерархии, свързани с престижа и имиджа на професиите в обществото.

В началото на 2000 г. най-предпочитани са били професиите адвокат (посочена от 48%), компютърен специалист (36%), лекар (35%), митничар (34%), икономист (25%). Днес, пет години по-късно, на преден план излиза лекар (39%), следвана от адвокат (34%), икономист (31%) и компютърен специалист (31%), а митничар остава на пето място с 24%.



В основата на тези предпочитания стои доброто заплащане на работещите в тези професии и именно неговата промяна поражда преподреждането на предпочитанията. Изключение прави лекарската професия, за която хуманния характер на дейността е водещ, но едновременно с това увеличението на заплащането в здравната сфера през последните години благоприятства излизането на тази професия на преден план.

Напрежението, породено от несправедливо ниското заплащане за някои професии, което се е отразило в обществените представи през 2000 г., е по-слабо днес. Преди пет години най-голям дял (74%) от хората посочват, че учителите не получават съответстващо на техния труд възнаграждение. Днес това отново е професията с високо несъответствие на положени усилия и заплащане, но я посочват по-малък дял от интервюираните (55%). С голяма степен на чувствителност обществото посочва като незаслужено ниско заплатени заетите в селското стопанство (57%). Сред неоценените професионални общности се нареждат представителите на артистичните професии (художници, артисти, музиканти – 24%), лекарите (18%), инженерите (17%).



До голяма степен тези представи определят и интереса на младите хора към различните области на реализация. Ето защо така често посочваните от децата желания да станат пожарникар, полицай или да се занимават с изкуство, в зряла възраст отстъпват на по-прагматични професии като икономист, адвокат или компютърен специалист. Именно тези предпочитания, както и споделяните от семейството, близките и приятелските младежки кръгове представи за обществения престиж на професиите влияят пряко върху търсенето на различните образователни специалности.


Данните са от национални представителни проучвания, проведени в периода 2000-2005 г. от социологическа агенция Алфа Рисърч по поръчка на вестник Капитал.


Архив