Незавършващата тема за престъпността

дата: Понеделник, 26 Януари 2004
Радостина Ангелова


Щом отшуми общественият и медиен интерес след поредното показно убийство или взрив, появата на ново престъпление от този род отново поставя на дневен ред темата за престъпността. Нарастващата обществена критичност към невъзможността на управляващите да се справят с проблема роди защитната теза, че организираната престъпност не е опасна за гражданите, а само за престъпниците от подземния свят. Възприемането на такъв критерий за измерване на опасността от престъпността, означава дейността за гарантиране на вътрешния ред да бъде сведена до регистрирането на престъпления, съпроводено с успокоението, че те застрашават физически малка част от гражданите, предполагаемо престъпниците. Подобна позиция пренебрегва основните роли на правораздавателните и правоохранителни органи, а именно, осигуряване на цялостния обществен ред, наказания за извършителите на престъпления, предотвратяване на нови престъпления и не на последно място -формиране на обществена убеденост за гарантиране на сигурността и защитата.

Честотата на показните престъпления, осъществяването им във все по-голяма близост до хората и слабата им разкриваемост, довеждат до нарастваща несигурност във всекидневния живот на българина. Един поглед към обществените нагласи показва, че едва 10% от сънародниците ни твърдят, че се чувстват напълно сигурни за живота си, 50% - в известна степен и 40% напълно несигурни. Усещането за несигурност е най-ясно изразено в столицата и в областните градове и малко по-слабо - в малките градове и селата. Това до голяма степен се дължи на различната концентрация на престъпността в отделните типове населени места и на разликата в престъпленията, характерни за големите градски центрове и малките градове и селата.



Така например, едва 4% от софиянци посочват, че в тяхното населено място не се случват престрелки между организирани престъпни групи, според една трета това се случва от време на време, а според най-голям дял - половината от столичани - такива престъпления се случват изключително често.

Напълно в разрез с позицията на управляващите, че престъпността не засяга гражданите, обществеността смята, че правителството трябва да насочи своите усилия на първо място към борбата с организираната престъпност. Въпреки различният териториален обхват на този тип престъпления, жителите на всички типове населени места посочват в еднаква степен като приоритет на кабинета борбата с организираната престъпност. Връзката между организираната престъпност и други видове престъпления - разпространение на дрога, авто-кражби, икономически престъпления, корупция и т.н. е видна за гражданите, но не и за управляващите.



Проблемът "престъпност", освен всички измерения, свързани с гражданската сигурност и обществения ред има и един друг съществен аспект - превръщането му в препятствие пред членството на България в ЕС. Българите са скептични дали страната ни би могла да стане член на Съюза при тези нива на организирана престъпност и невъзможността на българските институции да се справят с това. Решението на този болезнен за обществото ни проблем, българите очакват да бъде постигнато много по-резултатно чрез натиск от страна на ЕС и неговите институции и в много по-малка степен, чрез иницииране на действия от страна на българските институции.



Данните са от национално представително проучване за пълнолетното население на страната, проведено от социологическа агенция "Алфа Рисърч" през м.Януари 2004 г., по поръчка на вестник "Капитал"

Архив