(Не) видимата заплаха на ценовото увеличение

дата: Вторник, 03 Юни 2008

(Не) видимата заплаха на ценовото увеличение

Радостина Ангелова
Алфа Рисърч

Увеличението на цените е една много чувствителна за българите тема през последните близо двадесет години. Непрекъснатото усещане за нисък стандарт и ниски заплати, живият спомен за икономическата криза от 1996-97 г., крехкото равновесие между икономически растеж и икономическа стабилизация в периода след това са в основата на повишеното внимание към всяка по-трайна и последователна промяна на пазара.
Към момента оценките за последствията от увеличението на цените сред отделните социално-демографски групи е силно диференцирана. В съотношение две към едно  се разпределят хората, които посочват, че нарастването на цените им се отразява много тежко и средствата не им достигат (60%), срещу 36%, които посочват, че увеличението на цените ги засяга, но все още се справят. Едва 4% се чувстват абсолютно незасегнати. Доста по-спокойни са жителите на столицата, където са съсредоточени и по-голяма част от хората с високи доходи. Обратно, с много по-висока степен на тревожност за последствията се отличават жителите на областните и малките градове и особено селата. Именно защото по различен начин изпитват тежестта на ценовото увеличение, отделните социални групи са склонни да му преписват различни по-своите мащаби последствия. За по-ниско доходните групи то граничи с остра икономическа криза, докато за хората с по-стабилни и високи доходи това е неблагоприятно краткосрочно явление, което няма да доведе до сериозна криза.
Зад тези страхове обаче, обективното потребление показва последователна тенденция на спад в дела на паричните разходи за храна през последните седем години и повишаване на тези за транспорт, комуникации, свободно време и други разнообразни разходи. От 40% през 2001 г. разходите за храни и безалкохолни напитки като дял от общите парични разходи през 2007-2008 г са около 34-35%. Делът на хората, които са се притеснявали от цените в тези два периода, характеризиращи се с доста различно потребление, са почти едни и същи – около две трети. На практика икономическото развитие все още не е достигнало до нива, които почти да игнорират страховете и да повишат усещането за благоденствие и приемлив стандарт.
Към момента данните показват, че страховете от повишаване на цените и нарастващата инфлация се отразяват по-чувствително на готовността и възможностите за спестявания, отколкото в спад реалното потребление. Но именно защото делът на хората, които имат по-високи от средното доходи и пазаруват по-свободно е все още нисък (около 15%-20%) страховете бързо експанзират и намират солидна социална база.

* Данните са от национални представителни проучвания на социологическа агенция Алфа Рисърч, проведени по поръчка на в-к Капитал в периода 1-7 Май 2008 г сред 1022 пълнолетни българи в цялата страна..

Архив