Намаляваща дистанция ГЕРБ – БСП преди кризата с еврофондовете

дата: Понеделник, 01 Декември 2008

Намаляваща дистанция ГЕРБ – БСП преди кризата с еврофондовете

Геновева Петрова,
Алфа Рисърч

Международната финансова криза и изостреният политически тон между управляващи и опозиция са факторите, които в най-голяма степен влияят върху отношението на избирателите към управлението и политическите партии през ноември, показва мониторингът на обществено-политическите нагласи на агенция Алфа Рисърч.
Близо 40 на сто от пълнолетните жители на страната отдават приоритет на глобалната икономическа криза, която засилва притесненията както за цялостното икономическо развитие (52%), така и за материалното състояние в личен план (51%).
Общото усещане за неподготвеност на българското правителство да се справи с кризата задържа общественото доверие към кабинета в границите на установените преди месец минимални стойности. Едва 8 на сто от избирателите в страната имат положителна оценка за дейността му. Одобрението за работата на премиера Сергей Станишев бележи лек спад от 19% на 17%.
Дни преди Брюксел окончателно да спре 220 млн. лв. от средствата по ФАР и да отнеме акредитацията на изпълнителните агенции към финансовото и регионалното министерство спада и общественото доверие в работата на двама от директно ангажираните с управление на еврофондове членове на кабинета. Индексът за дейността на вицепремиера Меглена Плугчиева губи два пункта, а на регионалния Асен Гагаузов четири пункта и половина. Имайки предвид решението на Европейската комисия от последните дни, доверието в тях вероятно ще продължи да ерозира през следващите седмици.
Обществото продължава да бъде силно критично и към дейността на министрите, отговарящи за финансово-икономическите въпроси. Индексите за дейността на икономическия министър Петър Димитров (-10.2) и на финансовия Пламен Орешарски (-6.4) е с отрицателни стойности, които ги позиционират в групата на най-неодобряваните членове на кабинета.

Същевременно, акцентът на вътрешнополитическия дебат през последния месец се разминава съществено с приоритетния външнополитически проблем, върху който бе фокусирано общественото мнение. В резултат, избирателите са силно поляризирани по въпроса, дали управляващите или опозицията биха могли да се справят по-добре с последиците от международната криза и у нас. Доверие към опозицията за справяне с кризата имат 43%, а към управляващите – 48% от пълнолетните жители на страната.
Въпреки изостреният политически дебат БСП - ГЕРБ и създалото се покрай конгреса на социалистите усещане, че сме в предизборна ситуация, обществено-политическите нагласи на хората са силно променливи. С малки изключения партиите разполагат с ограничени ядра от твърди симпатизанти, а общата им подкрепа е неустойчива и се влияе от ситуативни фактори.
Така например, поведението на ГЕРБ и особено на неформалния му лидер Бойко Борисов през последните седмици предизвиква силно разочарование, включително сред собствените му привърженици. 40 на сто от избирателите смятат, че той не е реагирал адекватно по въпросите за ДПС и „възродителния” процес. Що се отнася до разкритията за предварително уговорени търгове в общината, 52% са на мнение, че столичният кмет е бил запознат с тях. В резултат, ГЕРБ и Бойко Борисов губят 8 на сто обществено доверие само за последния месец, което за пореден път потвърждава откроилата се по-рано тенденция към неустойчивост на техните избиратели.
Електоралният потенциал на ГЕРБ спада с 4 пункта за същия период и към края на ноември възлиза на 20.1%. Подкрепата си за ГЕРБ оттеглят предимно по-ниско доходните избиратели от областните центрове и по-малките населени места. За момента те остават предимно в позицията на колебаещи се и в зависимост от конюнктурата може да се преориентират към друга партия, или да се върнат към ГЕРБ.
Спадът в подкрепата за ГЕРБ свива разликата му с БСП до 4 на сто. Въпреки сериозните проблеми в управлението, за момента БСП успява да запази установеното през последните месеци равнище на партийна мобилизация. В края на ноември готовност да подкрепят партията заявяват 15.8% от пълнолетните жители на страната.
Както и по-рано, сигурни шансове за присъствие в следващия парламент имат Атака и ДПС. През последния месец потенциалът на националистите възлиза на 6.3%. Идентично е равнището на подкрепа и за ДПС. Проблемите около партията и разкритията за корупция и злоупотреби с власт влияят силно върху групите, които категорично не й симпатизират, но не и върху собствените й привърженици. Независимо от последните скандали, зад Движението застават 6-те процента традиционни негови избиратели в страната.
Дясно центристкото пространство продължава да бъде силно фрагментирано, а подкрепата за отделните партии – свита до минимум. Четири партии се ползват с относително еднаква подкрепа в диапазона 1% - 2%, което прави неизвестни шансовете им за парламентарно представителство.
В края на ноември НДСВ има електорален потенциал от 2.2%, следван от ДСБ с 1.8%.
Новосформираната коалиция между ВМРО, ЛИДЕР и ЗНС (Движение „НАПРЕД”) привлича част от неустойчивата периферия на ГЕРБ, което увеличава общото й равнище на подкрепа на този етап до 1.7%.
Макар да не са най-актуални към момента, скандалите около СДС през последните месеци буквално сриват имиджа на синята партия. Само за един месец общото доверие спада от 13% до 6%, а електоралният й потенциал се свива до 1.5%.

Липсата на устойчива мотивация сред електоратите на отделните партии е причина за нестабилността на подкрепата им и респективно за неяснотата на политическата перспектива. Влиянието на конкретната събитийност върху предпочитанията на избирателите създава предпоставки за преразпределение на предпочитанията към други, вече съществуващи или нови, политически субекти.

* Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 15 - 22 ноември 2008 сред 1054 души.

Архив