Кризата в Ирак и подкрепата за българското правителство

дата: Сряда, 05 Март 2003
Станислав Стоянов

Общественото мнение в страната продължава да подкрепя тезата за оказване на съдействие от страна на България при евентуален конфликт в Ирак, показва национално представително проучване на социологическа агенция Алфа Рисърч, проведено в началото на месец февруари. И това независимо от два по-скоро негативни фактора: сблъсъка на позиции между европейските държави и съществуващите в обществеността страхове от последствията на евентуален конфликт в Ирак.

Подобно на декември 2002 г., отново доминиращо е мнението за оказване на "частично съдействие при определени условия" (49%). Общо 57% от сънародниците ни приемат една или друга форма на подкрепа, като леко е намалял делът на тоталния отказ от съдействие (39%). Подобни нагласи поставят настоящото правителство в една сравнително благоприятна ситуация или поне в по-благоприятна ситуация от онази, в която бе кабинета на Иван Костов по време на Косовската криза.

Ако направим сравнение ще видим, че и днес, подобно на 1999 година, основните опасения на сънародниците ни са свързани директно с евентуален военен конфликт. Понастоящем ситуацията в Ирак се приема като далеч по-опасна както за страната, така и за сигурността на света. И днес, подобно на периода на Косовската криза, като заплаха за националната сигурност непосредствено след военната операция стои организираната престъпност, наркотрафика, трафика на оръжие, действието на мафиотски групи. Понастоящем към тази група обаче се причислява и страхът от евентуални терористични актове - едно от различията спрямо 1999 година (другото доста положително различие е в намалелите опасения от ислямски фундаментализъм). Сравнение с обществените настроения в Европа все пак показва, че опасенията от терористични актове у нас са малко по-слаби.



На този фон положително е, че оценката за външната политика на правителството, макар крехка и колеблива, все пак остава позитивна. Колебанието в случая е напълно обяснимо. Преобладаващото мнозинство от българите ясно идентифицира политиката на кабинета като "подкрепа за позицията на САЩ" (65%), а позицията на САЩ - с твърда готовност за военни действия в Ирак.

Ето защо настоящото макар и крехко одобрение за външната политика на кабинета, вероятно има много по-висока стойност. Едно сравнение с кризата в Косово показва, че именно след предоставянето на въздушен коридор за операцията на НАТО, общественото мнение се е обърнало радикално срещу правителството на Иван Костов. Днес ситуацията е доста по-благоприятна.

Не на последно място острата реакция на френския президент Ширак вероятно ще катализира настроенията у нас, отмествайки ги към по-ясна и категорична симпатия за кабинета. Още повече, че подобна промяна вече е факт както в медиите, така и сред преобладаващата част от анализаторите, формиращи обществено мнение.




Данните са от национално представително проучване на Социологическа агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 6-12 февруари 2003г. чрез пряко стандартизирано интервю. Анкетирани са по домовете им 1103 граждани над 18 годишна възраст. Цитирани са и данни от проучвания на агенцията, проведени през месеците март, април и май на 1999 година.

Архив