Критичността към местната власт в края на мандата нараства

дата: Вторник, 03 Юли 2007

Критичността към местната власт в края на мандата нараства

Радостина Ангелова

Поради факта, че местната власт отговаря за състоянието на населеното място и голяма част от публичните услуги, които гражданите всекидневно ползват, местните избори се оценяват като много важни от 40% и като донякъде важни от 44% от българите. Същевременно с наближаване края на настоящия мандат критичността към местната власт расте.
Няколко ще са факторите, които ще определят изхода на кметската надпревара: 1) нивото на удовлетвореност от настоящият кмет, което би дало потенциал за преизбиране на вече доказали се добре работещи кметове, 2) противопоставяне на отчетливо изразено политически срещу не-политически кандидатури, 3) участието в изборите на нови политически субект (ГЕРБ, Атака) и способността им да излъчат или подкрепят силни местни личности и 4) степента на консолидация на местни бизнес формирования. 
Към момента най-силна обществена подкрепа имат необвързани с политическа партия или местния бизнес кандидати (53%). Под подобна форма спечелиха втори мандат една значителна част от действащите в периода 1999-2003 г. кметове. Относително успешното им управление и удачната форма на поредна кандидатура доведе до преизбирането им за следващ мандат. Малко над три четвърти от кметовете през 2003 г. се кандидатираха отново, от които над половината бяха преизбрани. Съдейки по обществените нагласи, можем да очакваме, че ако се кандидатират отново, голяма част от настоящите кметове имат шанс да бъдат избрани. Все пак конкретният изход от битката ще зависи от степента на излъчване на силни, алтернативни на настоящата власт, кандидати по места.
Поради мажоритарният си характер и силното значение на личността на кандидата в противовес на партийната подкрепа, изборите за местна власт не гарантират еднозначен успех на партии, които имат висока електорална подкрепа в национален план. Примери за това могат да се намерят както в предходни избори, така и в предизборните нагласи за предстоящата кметска надпревара. Израз на тази тенденция са ГЕРБ и Атака, които получават по-слаба подкрепа по места отколкото в национален план и все още не успяват да мобилизират пълния потенциал от своите симпатизанти. Електоралната мобилност и преливането на гласове от една политическа сила в друга, не дават хомогенна „партийна” подкрепа за потенциални партийни кандидати на ГЕРБ и Атака. Именно защото привличат много от мобилният електорат, ГЕРБ и Атака го „губят” по места, където симпатизантите им се ориентират към действащи кметове или свои бивши партийни фаворити. При тези обстоятелства двете политически сили ще трябва да избират дали да се коалират с други партии или да подкрепят силни, вече утвърдили се личности по места.
Готовността за подкрепа на бизнес обединения също към момента не среща високо обществено приемане (приблизително около 10% в национален план). Въпреки, че местните предприемачи се възприемат като „оправни”, активни, действащи с размах, основните подозрения към тях когато пряко обявят своите кандидатури са, че влизат във властта за да се облагодетелстват лично или да разрешат свои бизнес проблеми.
Така тенденцията на местните избори е все повече да се състезават независими кандидати, зад които всъщност в сянка стоят бизнес и политически интереси, а местни листи с неясен партиен профил доминират над традиционно партийните.

Данните са от национални представителни за пълнолетното население на страната проучвания, проведени през 2003 и 2007 г. по поръчка на в-к Капитал.

Архив