Конференция за начало

дата: Вторник, 24 Февруари 2004
Станислав Стоянов

От предстоящата конференция на СДС се очаква да даде отговор на повечето въпроси, стояли през последните две години не само пред съюза, но и пред симпатизанти и политици разположени по силата на своите възгледи в т.нар. "дясно политическо пространство". Това едва ли ще се случи, пък макар и в седмицата след конференцията да станем свидетели на учредяването на нова партия. И не защото подобен изход няма да е достатъчно радикален. А преди всичко, защото СДС вече не е основния стълб в пространството, което макар и с редица условности, наричаме "център/дясно".

Да, конференцията вероятно ще извади най-после съюза от ступора, в който бе изпаднал през последните няколко години. Блокаж, бавно стопил електоралния му потенциал, за да го доведе до печалните резултати на местните избори и до особено неприятната загуба в столицата. Но за развитието на електоралните нагласи след конференцията от значение ще бъде не само развода между крилата в съюза или учредяването на нова партия. От значение ще е също така как през годината до изборите ще текат процесите в НДСВ, как ще се позиционира ССД и не на последно място - ще намерят ли път помежду си някои от формациите в центъра и вдясно от него. Защото броят им е на път да надмине броя на процентите, които всяка една от тях би спечелила на избори самостоятелно.



Обратно на това роене, за последните две години електоратът в центъра и вдясно от него все повече изпада в летаргия. Ако погледнем цифрите от електоралните прогнози ще останем с впечатление, че нищо ново не се случва: БСП запазва подкрепа, която е близо до абсолютното мнозинство. И в тон с тази тенденция нараства онази част от сънародниците ни, които се самоопределят като привърженици на "лявото" мислене, докато "дясното" леко ерозира, но "центърът" стои стабилен и доминира.



Зад тези идентификации обаче се крие различна мобилизация. При хората, които определят своите възгледи като "леви", делът на негласуващите е най-нисък (24%), а БСП контролира плътно електоралните симпатии на останалите. При "десните" СДС (в настоящия му вид) набира подкрепата на 32%, но по-голяма тук е групата на негласуващите (37%). В "стабилния" и "монолитен" на пръв поглед "център" не би гласувал всеки втори (49%), а една трета от останалите гласове отиват в БСП.

Проблемът пред партиите вдясно от центъра следователно не е в липсата на електорален потенциал, а в мотивирането му към политическо участие. Вероятно е вярно, че този процес не може да почива на безпринципни съюзи, а на програми. Политическата активност обаче не се провокира само с програмите, но и с изграждането на убеденост във възможността те да бъдат реализирани. А тази убеденост очевидно се развива обратно пропорционално на процеса на политическо роене вдясно.

Данните са от национално представителни проучвания на агенция Алфа Рисърч.

Архив