Житейски перспективи vs. политика

дата: Вторник, 07 Юни 2005
Радостина Ангелова

Ако се питаме какъв е смисълът от политиката, то със сигурност един от отговорите на този въпрос ще е „Да направи живота на хората по-добър”. Ретроспективен поглед към правителствата на българския преход, чрез личните биографични ситуации, очертава една пъстра картина на удовлетвореност в поколенчески аспект, но доста слабо отчленима в политико-управленски. Ако проследим субективните усещания за „добър живот”, те се свеждат главно до два периода на прехода – неговото начало (първите месеци след свалянето на Т.Живков) - 28% и последните няколко години – 40% (при управлението на сегашното правителство). Между тях, но доста по-слабо, се откроява периода 1997-2001, с правителството на Иван Костов.

Към първия период с носталгичен поглед се обръщат по-възрастните поколения. Не успели да се адаптират към промените, те като че ли очакват някой да върне хода на историята и да приближи настоящото до техните спомени.

Управлението на правителството на Иван Костов остава най-добрия период за част от предприемачите и активните българи на средна възраст.

Най-високи оценки за биографичните си шансове по времето на настоящото правителство дават младите, високо образованите и високодоходни групи.

Защо обаче тази висока степен на субективна удовлетвореност от житейските перспективи в периода на последните четири години не се трансформира напълно в електорална подкрепа за НДСВ?
На първо място, защото част от хората, които в личен план са преживели възходящо развитие през последните четири години, всъщност и през 2001 г. и сега симпатизират на други политически формации (БСП, ОДС) и много по-отчетливо се ориентират респективно към ляво или дясно правителство и по-слабо към центристко. Като втори пласт, можем да откроим, че до тези избиратели НДСВ не е достигнала имиджово. При тях негативните оценки за НДСВ доминират, а личните биографични шансове не са се превърнали в основание за електорална подкрепа. Един ясен пример за това как връзката между биографични перспективи и политическа подкрепа не винаги е пряка.
Групата, която е преживяла личен биографичен възход и смята, че правителството трябва да се запази е в рамките на 21%. Сред тях преобладават позитивните оценки за НДСВ. Тази група обаче, е все още слабо мобилизирана (около една трета от нея се колебае кого да подкрепи на предстоящите избори и именно сред тях са хората, които имат противоречиво отношение и оценки за НДСВ). И докато кампанията е все още в разгара си, можем само да очакваме развръзката – дали НДСВ ще спечели тези позитивно настроени и успели, но колебаещи се в своите оценки и вот избиратели?




Данните са от национално представително проучване на социологическа агенция Алфа Рисърч, проведено по поръчка на в-к Капитал сред 1115 пълнолетни българи в периода 9-20 Май 2005 година.

Архив