Жега - знак на новото глобално време

дата: Сряда, 22 Август 2007

ЖЕГАТА – ЗНАК НА НОВОТО ГЛОБАЛНО ВРЕМЕ

Владимир Шопов
„Алфа рисърч”

 Сполетялата ни тропическа жега през последния месец направи малко абстрактния и отдалечен дебат за промените в глобалния климат актуален и у нас. Натрупалият популярност филм на бившия американски вицепрезидент Ал Гор за глобалното затопляне и постоянно множащите се научни аргументи, сочещи в тази посока са на път да напуснат свитото публично поле на еколозите и природо-защитниците. Независимо дали става въпрос за премислена промяна в отношението или просто за възприемане на вече дадена диагноза, и българското общество започва във все по-голяма степен да гледа на връзката природа – човек чрез тезата за климатичната промяна.
 Повече от половината българи (55%) виждат жегата като знак на климатичното затопляне, причинено от човешката дейност. Най-често това правят по-младите (до 30 години), живеещите в София и големите градове, висшистите и активните хора (хора със свободно професии, частни собственици, учащи и служители). В същото време, около една трета от хората (27%) не са склонни да приписват климатичните промени на някаква глобална тенденция, а по-скоро ги считат като част от естествения, цикличен ритъм на природата. Вътре в тази нагласа почти еднаква подкрепа имат идеята за цикличност и проста случайност. Най-често тези нагласи се срещат при хората над 40 години, живеещите в малките градове и селата, безработните и пенсионерите, както и хората с основно образование.
 Все още е рано да се прецени дали това разбиране за промяната на климата и околната среда ще доведе до реални, ежедневни промени в поведението на хората или просто ще бъде прието като някаква даденост, спрямо която няма смисъл да предприемем каквото и да било. Въпреки това, в страната започват да се виждат наченки на по-стабилна нагласа в полза на разумното отношение към природата около нас. Например, цели 85% от гражданите изказват подкрепа за протестите около статута и евентуалното застрояване на парк „Странджа” и ги намират за напълно оправдани. Още по-голямо е мнозинството, което счита, че строителството, както то се осъществява в България, просто унищожава природата (87%). Разбира се, освен отношение към природния свят, в тази оценка има и критика към обществените институции и механизми, които имат отношение към него.
 Предвид пословичното нежелание на повечето българи да участват организирано в отстояване на своите лични и по-широки интереси, едва ли можем да очакваме някаква вълна от обществена активност, която да съответства на тези променящи се нагласи. Нелепо е, че тези наченки на промяна в нагласите на хората идват едва, когато първите ефекти от безконтролното застрояване и промените в околния свят започват да дават своите тъжни резултати. Някак си, в България се оказва, че преди да започнем да ценим природата и наследеното, трябва първо да го разрушим.

Използваните данни са от национално представително проучване на Социологическа агенция „Алфа Рисърч”, проведено през месец юли 2007 година по поръчка на вестник „Капитал”.

 

Архив