Изборите за евродепутати – ниска запознатост, слаб интерес

дата: Четвъртък, 08 Март 2007

Радостина Ангелова

Първите за България избори за евродепутати са поставени в контекста на слабо доверие в политическото представителство, отчуждение от политиката и силна критичност към политическите партии. По подобие на всички останали избори у нас, те не активизират избирателите, а напротив – пораждат голяма доза безразличие и пасивност. Оценени по степен на важност от широката общественост, изборите за депутати в Европейския парламент остават след изборите за национален парламент. Въпреки тези оценки към момента, едва една трета от пълнолетните българи изразяват категорична готовност да участват в предстоящите през месец май избори за евродепутати.
Освен на силната критичност към политическата класа, това отдръпване се дължи и на слабото познаване на институцията Европейски парламент, нейната роля и начин на функциониране. Към момента едва 1% от хората у нас знаят, че Европейския парламент заседава в Брюксел, Страсбург и Люксембург. Преобладаваща част от българите (59%) посочват Брюксел, свързвайки го с повечето европейски институции, 10% посочват Страсбург, а 0.2% Люксембург. Едва 23% знаят, че в Европейския парламент се формират групи по партиен, а не по национален признак. И за разлика от повечето информационни въпроси, правилните отговори на този съвсем не са в по-голяма степен от високо образованите и високо статусни групи.
На предстоящите избори за евродепутати общественото мнение гледа по-скоро като на още една възможност да накаже политическата класа, отколкото като на форма на реално представителство на своите интереси. Категорично в съотношение 49%:15% интервюираните подкрепят възможността избирателите да подреждат сами депутатите в листите на отделните партии, посочвайки кой да е на първо, кой на второ и т.н. място. Почти в същото съотношение българите не подкрепят водачът на листата да е известна личност, която да привлече повече гласове, а в последствие да се откаже в полза на следващия (одобрявам 16%: неодобрявам 50%).
Към момента първите избори за евродепутати не се очертават като интересна и оспорвана надпревара. Макар и с променени съотношения готовността за гласуване за различните партии отразява подкрепата за всяка от политическите сили за национален парламент. Твърде вероятно е БСП, ГЕРБ, Атака и ДПС да получат места в Европарламента. С по-слаба подкрепа, НДСВ и СДС имат, макар и крехка, възможност да получат по един мандат.
Ако конкретните кандидати не успеят да активизират избирателите и не покажат защо тези избори са важни, твърде вероятно е те да преминат с ниска избирателна активност, мобилизация до нивата на електоралните ядра и слаб обществен интерес.


 




* Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч през м.Февруари по поръчка на вестник Капитал.

Архив