Икономическите страхове и газовата криза

дата: Четвъртък, 15 Януари 2009

Икономическите страхове и газовата криза
Радостина Ангелова
Алфа Рисърч

България изпрати 2008 г. под знака на световната финансова криза и свързаните с това страхове и посрещна 2009 г. с нова – този път газова криза.

В края на 2008 г. върху икономическите оценки на българите съществено влияние оказваха два напълно противоположни процеса – първият, на активно експлоатираната в медиите тема за световната финансова криза, породила страхове от загуба на доходи, работни места, икономически проблеми и вторият, на все още остатъчния ефект от нарастването на доходите в определени групи, икономически растеж и стабилизация от последните години и не на последно място  - еуфорията от активното харчене по празниците.
В резултат, отражението на световната криза в българското обществено мнение се проявява засега във все още умерени страхове. Спрямо 2007 г., делът на хората, които очакват подобрение на икономическото състояние на страната, е спаднал със 7%, а очакващите влошаване са се повишили с 4%. Оценките за стабилността на банките също показват по-скоро умереност в тревогите – според 36% от българите търговските банки у нас са изцяло стабилни, според 42% - в „известна степен” и едва 19% смятат, че банките у нас не са стабилни и крият рискове.
Спецификата на българската ситуация намира израз и във факта, че до голяма степен икономическите страхове на най-засегнатите групи бяха изконсумирани в края на 2007, след летния ръст на инфлацията. На този фон, макар и в слаби граници, 2008 е дала повече основания за спокойствие на гражданите. Спрямо 2007 г. делът на хората, които смятат, че потребяват свободно се е увеличил от 7% на 12%, а тези, които се чувстват притеснени да покриват разходите си са спаднали от 39% на 27%.
Докога ефектът от увеличеното потребление през последните години ще продължава да има влияние у нас е под въпрос, особено в контекста на газовата криза, която за България може да има последствия равни, или дори по-големи от тези на финансовата.
Какви може да са ефектите за домакинствата от газовата криза? Пряко засегнати към момента са една пета от българите, които се отопляват с парно или газ. Косвено – всички останали, които ще усетят ефектите от ръста на цените, икономическите затруднения на предприятията и евентуално, от разрастването на газовата  към по-обща енергийна криза.
Потреблението на българите и общата икономическа ситуация през 2009 г. ще бъдат повлияни в много голяма степен именно от развоя на двете кризи. А какъв ще бъде техния мащаб, ще зависи не само от външни фактори, но и от способността на правителството и властта да действат адекватно.

* Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч през м.Декември 2008 г.

 

Архив