Финансовите услуги – повишено доверие и оживление

дата: Понеделник, 06 Февруари 2006
След банковата криза от 1996-1997 година доверието към банковите институции постепенно се възвръща. Развитието на финансовите услуги през последните години се характеризира с два основни елемента – нараства използването на традиционни банкови инструменти като кредитирането и едновременно с това се развиват редица нови и непопулярни доскоро у нас финансови услуги – картови и интернет плащания, разплащателни сметки, облекчени парични преводи и международни разплащания, овърдрафт, лизинги и пр.
Най-популярната и широко използвана банкова услуга са дебитните карти. Към декември 2005 г. те се ползват от една трета от населението (35%). Въпреки сравнително големият им дял (в сравнение с другите финансови услуги), те все още се използват предимно за теглене на пари от банкомат и по-рядко за директни разплащания (по данни на БОРИКА съотношението е приблизително 88%:12%).
Набрали скорост през последните години, потребителските кредити започват да разширяват своята социална база. Към момента те достигат 19% от населението, като основната им част е съсредоточена в средните доходни групи (между 100 и 300 лв. месечен доход на човек от домакинството). Техният дял е по-нисък във високодоходните групи, които по-лесно акумулират средства за планираните покупки. Обратно, другата форма на кредитиране – ипотечният кредит – се използва главно от високодоходните групи и като дял от цялото население обхваща 2%.
Заедно с развиване на кредитирането в последните години банките разработват политики на насърчаване на спестяванията. Банкови депозити имат 15% от българите. Въпреки, че не знаем обемите на теглените кредити и направените спестявания, можем да направим извод, че все още интересът към кредити доминира над стремежа към спестявания (като съотношение на брой ползватели). Това значително отличава актуалното състояние на този пазар от времето преди 1989 г. и първата половина на прехода.
Лизингът, който в началото беше съсредоточен предимно в автомобилният пазар, разшири своя периметър и обхвана домакинските пазари – покупка на бяла и черна техника, алуминиева и PVC дограма, мобилни телефони, компютри, мебели и др. Макар и твърде рядко, лизинговите схеми вече се използват и на пазара на недвижими имоти. Покупка на лизинг използват общо 8% от пълнолетните българи.
Развитие придоби и една друга форма на инвестиции – доброволното пенсионно осигуряване (7%). По-непопулярни остават инвестициите в земеделска земя, акции, ценни книжа, застраховки.
Въпреки все още малкият обхват на различните финансови услуги, те свидетелстват за повишено доверие и оживление на този пазар. Доказателство за това са и изразените бъдещи намерения. Можем да очакваме, че интересът през 2006 г. ще бъде насочен отново към потребителските кредити, банковите спестявания, лизинг.
Това, което трябва да имаме предвид при прочита на данните обаче, е че финансово активните групи са в рамките на 35% от пълнолетното население, а бъдещите намерения за ползване на финансови услуги се ограничават до общо 21% от българите. Максимумът, който съставляват тези две групи (на ползващите финансови услуги и на имащите намерения да ги ползват) е около 43% от населението. За останалите финансовото поведение остава в рамките на кешово покриване (лесно или трудно) на месечните разходи.





Данните са от национално представително проучване на социологическа агенция Алфа Рисърч, проведено в края на м. Декември 2005 г. по поръчка на в-к Капитал.

Архив