Еврооптимизъм с критични елементи

дата: Понеделник, 11 Септември 2006
Радостина Ангелова

Седмици преди публикуване на редовния доклад за напредъка на България в подготовка за членство в Европейски съюз, общественото мнение е настроено оптимистично - 62% смятат, че страната ни ще бъде приета на 1 Януари 2007 г., докато само 23% очакват да има отлагане на членството. До голяма степен тези умерено позитивни оценки се дължат и на публикуваните в медиите сигнали от представители на Европейската комисия, потвърждаващи бъдещото членство на България, макар и при по-продължителен мониторинг, предпазни клаузи и санкции, в случай на неизпълнение на договореностите. Очакване за отлагане на членството имат по-скоро негативно настроени към ЕС групи – т.е. не можем да говорим за “страх” от отлагане сред про-европейски настроените българи, а напротив за „желание” за отлагане сред евроскептиците.
Обществените очаквания към предстоящият мониторингов доклад на Европейската комисия са умерено позитивни. Според 44% докладът ще е по-позитивен от представеният на 16 Май, според 37% няма да има промяна, а едва 12% очакват доклада да бъде по-негативен.
Едновременно с това гражданите изразяват скептицизъм доколко се извършват реални действия за преодоляване на проблемите, които се явяват пречка за присъединяване на страната – 18% смятат, че се полагат усилия, 44% - че усилията са частични, а 31% - че изобщо не се работи в тази посока.
Поляризирано е мнението относно способността на страната да се възползва от предимствата и възможностите, които членството в ЕС предоставя. Според 42% страната не е в състояние да се възползва от членството, а други 43% посочват, че България би могла да извлече максимум от присъединяването към съюза.
С наближаване на членството макар и слабо се активизират негативните настроения към присъединяването. За период от една година неодобрението се е увеличило с 10%: от 15-18% на 25-28%. Въпреки това, все още подкрепата за европейско членство доминира (над две трети подкрепят присъединяването). Погледнато обаче в личен план само 25% посочват, че за тях членството в ЕС е изключително важно, 44% смятат, че е донякъде важно и 30% го определят като неважно. Високостатусните групи, хората с високо образование и доходи определят в по-голяма степен като „изключително важно” в личен план бъдещото членство. Това се дължи на обективно по-добрите им възможности да се възползват от членството и да осъзнаят по-пълноценно перспективите и позитивите на включването в Европейския съюз. Обратно, по-маловажно е членството за нискостатусните – ниско образовани и ниско доходни групи.
Макар и с различни нюанси критичната позицията на общественото мнение към работата на управляващите и “полиси мейкърите” съвпада с оценките на евроексперти относно напредъка на България на финалната права на европрисъединяването. И за едните и за другите обаче, членството е средството, чрез което се надяват да предизвикат реформи в така проблематични за България области като борба с организираната престъпност и корупцията.





Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч в края на месец август сред 1107 българи по поръчка на вестник Капитал.

Архив