Евроинтеграция за официална консумация

дата: Четвъртък, 28 Февруари 2002
Боряна Димитрова


"Абе скапан "Европеец" защо не се обаждаш?" *

Данните от последните няколко години за обществените нагласи относно присъединяването на България към Европейския съюз спокойно биха могли да се поместят в рубриката - "сведения за нивото на река Дунав в сантиметри" - 1997г. - одобрение 81%, 1998 - минус две, 1999 - плюс две, 2000 - плюс едно, 2001г. - без изменение, 2002 - плюс две.

Според каноните на съвременната "сондажна" демокрация подобни резултати обикновено се привеждат като сигурно доказателство за висока степен на подкрепа за евроинтеграционния процес. Прогнозите на експерти отпреди няколко години, че с реалния старт на преговорите, еврооптимизмът в България, подобно на Полша, Чехия и Унгария ще спадне като цяло, но за сметка на това ще се откроят по-ясно реалните оценки и интереси на отделните социални групи, няма изгледи да започнат да се сбъдват. На практика, обществената подкрепа за присъединяването се запазва така непоклатима във времето, сякаш не става дума за реален социален феномен, в който е нормално да има и "за" и "против", а за някакъв имагинерен, никого не засягащ обект, спрямо който хората реагират на принципа "не иска хляб, не иска вода, не ми пречи - защо да не го одобрявам?".

Всичко това би изглеждало твърде безобидно, ако не поставяше първия от серията проблеми за размисъл - съществува ли извън документите и тесния кръг на политическия елит, някаква социална реалност, която можем да наречем обществен евроинтеграционен процес, т.е. процес, който обществото да разглежда като създаващ предпоставки за разширяване на неговите възможности?

Нека тук припомним само обществените реакции по два сами по себе си абсолютно противоположни казуса, в които европейската тема беше реално активизирана в публичното пространство - отпадането на шенгенските визови ограничения и затварянето на реактори на АЕЦ Козлодуй.

Какво наблюдаваме в първия случай? Остро обществено недоволство от третирането на българите като "втора ръка хора", стотици медийни редове срещу унизителните опашки за визи, натиск върху българската дипломация за постигане на бърз успех и в резултат .... почти нулев обществен резонанс и ефект върху обществената подкрепа за правителството, реализирало тази първа "видима" за обикновения българин стъпка по присъединяването. Реакциите по случая "Козлодуй" са още по-красноречиви. Правя уговорката, че тук не става дума за съдържателните аргументи "за" и "против" затварянето на реакторите, а за симптоматичността на енергията от "анти-европейски" гняв, която "дебата" около съдбата на реакторите отприщи. Впечатляващо е, че дори и социалните групи, за които се предполага, че са по-образовани, мобилни, отворени към света и лишени от предразсъдъците на изолационизма (като интернет-поколението по принцип, а в случая - пишещите във форума на Dir.bg) възпроизвеждат директно най-яростните образци на анти-европейската риторика. В този смисъл фигурата "скапан европеец" се превръща в самодостатъчен аргумент, в доказателство, мотив за собствената правота, каквото и да означава тя.

Да се правим, че тази втора реалност не съществува, само защото противоречи на официалната, едва ли е особено уместно. Най-малкото, защото при всеки един политически и социален избор тя напомня за себе си. А още повече, защото в публичните си декларации почти всички български институции, партии, политици, неправителствени организации, поемат ангажимента да изграждат едно "информирано, позитивно и активно обществено мнение". Ангажимент, облечен в множество вътрешни и международни програми, кампании и подкрепян от не малко ресурси. Затова е изключително важно да се знае къде се намира българското обществено мнение по темата "Европа" и от какво се подхранва "втория пласт" на отношението към иначе най-силния обект на желанието в българската политика.

Трите основни индикатора, които описват тенденциите във всеки процес на приобщаване - информираност, равнопоставеност и участие на гражданите в него - Алфа Рисърч постави като предмет на национално представително проучване. Резултатите:

Не-информираност
Между 7 и 15 на сто от българските граждани се чувстват добре информирани за някой от аспектите на българската евроинтеграция, като стряскащото в случая е това, че става въпрос не за юридически или икономически тънкости, а за най-основни, най-елементарни нейни измерения, без които хората не биха могли да си изградят какъвто и да било смислов хоризонт или ориентир. Пълните данни са приведени в таблицата и едва ли се нуждаят от коментар, след като всеки трети българин признава, че е "напълно неинформиран дори за това кои са страните членки на ЕС", а едва 14% на сто се смятат за запознати с предимствата пред България от влизането й в еврозоната... Ще си позволя да обърна внимание само на един малък детайл - полезно би било, ако следващия път, когато главен преговарящ се похвали, че "сме затворили още една глава от преговорите" си припомни, че 73% от българите не разбират какво означава това и се запита "на кого и какво всъщност казва"?.




Не-равнопоставеност
Когато към обективните предпоставки - изостаналостта на българската икономика в сравнение с европейските и неизбежното стартиране на процеса по евроинтеграция "отгоре надолу", се насложи и липсата на адекватна информация за това накъде сме тръгнали, интерпретативните модели на обществото за "не-ставащото" закономерно започват да кръжат около визията за "несправедливия натиск". В края на януари 2002г. само 12 на сто от българите са на мнение, че преговорите с ЕС се водят равноправно, а почти четири пъти повече - че ЕС поставя "неприемливи условия пред България".
Две неща тук трябва специално да бъдат подчертани. Първо, това не е оценка на едно информирано обществено мнение, което обаче не я прави по-малко реална в политически план, защото именно представите на хората са онези, които мотивират поведението им. Второ, освен сред най-ниско статусните групи, които по принцип са по-склонни да виждат България в ролята на жертва на "големите", подобна нагласа започва да се формира и у една неголяма, но доста консистентна група хора (с високо образование и високи доходи, определящи себе си като добре информирани и притежаващи лични "европейски" контакти на различни равнища), която условно можем да обозначим като "анти-европейски" прото- елит, способен при определени условия да придаде публичен израз на хаотичните защитни реакции на най-бедните и маргинални социални слоеве.

Не-участие
Един от най-шокиращите сами по себе си резултати от изследването е, че "90% от българите не са търсили никога, в никаква степен, по никакъв повод, каквато и да било информация за европейска страна, проблем, или институция, т.е. огромното мнозинство не проявяват никакъв интерес и ангажираност към този иначе масово одобряван процес. По-точно обаче е обаче да се каже, че фактът на тоталната отстраненост би бил шокиращ, ако не знаехме, че също така над 90 на сто от българите никога не са проявявали интерес за среща със своя депутат, кмет или друг "представител", никога не са участвали в протестно действие срещу решение, което смятат за несправедливо, никога не са се запознавали по-отблизо с идеите на политическата сила, за която гласуват.




Което, мисля, хвърля светлина върху един от основните подводни камъни на българския евроинтеграционен процес - той не само, че не преодолява, но и мултиплицира всички пороци на българската политика - неинформираност, неравнопоставеност, неучастие на гражданите. Публично евроинтеграцията се представя като "другата", "по-добрата" страна на българската политика, като прекрасното бъдеще на родната политическа Пепеляшка. В действителност обаче, тя възпроизвежда на ново равнище (може би само по-рафинирано, с повече експерти и ресурси) добре познатата отстраненост на политическото от живота на българина. Политическо без делегиране на отговорности, но с възлагане на надежди. Без споделяне на ценности, но с очакване на резултати. Интеграция в най-добрия случай на елитите, но не и на гражданите. Съвсем по български.



Използваните в статията данни са от национални представителни проучвания на Социологическа агенция АЛФА РИСЪРЧ от декември и януари 2001/2002г. Използвани са и данните от ежемесечния мониторинг за обществено-политическите нагласи.


* Мнения в дискусионния форум на Dir.bg – “Клуб АЕЦ – Козлодуй”

Архив