Eвро-разочарованието би дало нови шансове национализма и популизма

дата: Понеделник, 13 Ноември 2006
Владимир Шопов

Българската 2007 ще бъде година на надежди и очаквания за капитализиране на ползите от дългоочакваното членство на страната в ЕС. Постоянно високите нива на подкрепа за евроинтеграцията е сред „свещените крави” на прехода и, в същото време, мощен източник на оптимистични очаквания за бъдещото. В този смисъл, тя е една от последните „големи надежди”, които не претърпяха провал през годините. Евентуални трудности и проблеми след 1 януари 2007 обаче могат да прераснат в евро-разочарование, което да се превърне в нов, изключително мощен източник на недоволство.
Под пластовете на несекващата декларативна подкрепа за присъединяването към ЕС се наблюдават тенденции, които през идните месеци и години могат да станат основание за сериозни социални и политически размествания. На първо място, намаляват българските граждани, които очакват лично да спечелят от членството в ЕС (от 30% през 2003 г. на 24% през 2006 г.). Променя се и делът на хората, които очакват по-скоро негативни последствия за себе си. Техният брой през последните години е нараснал почти три пъти (от 6% през 2003 г. до 23% през 2006 г.). Така, хората с негативни лични евро-очаквания вече се изравняват с тези, които запазват позитивните си нагласи. Най-голям продължава да е делът на анкетираните, които не смятат, че предстоящото членство ще се отрази съществено на тях и техните семейства. На практика, това са почти половината от всички българи. Ако те не усетят непосредствено ползите от присъединяването на страната, много бързо и у тях може да се засили усещането, че плюсовете от него отиват към “извечния” адресат - “елита”.
Проблемите с нагласите на много български граждани се усложняват от това, че макар и очакванията да са свързани с евро-членството, посредниците на много от неговите конкретни проявления, ще бъдат добре познатите, и не особено уважавани, български публични и политически лица и институции. Сравнително ниското ниво на подготовка за членство именно в областите на разпределение на евро-средствата и трайните практики на неефективно изразходване на публични финанси могат много бързо да добавят още едно, “европейско”, измерение на вече богато документирания процес на корупция.
Подобно развитие е в състояние безпроблемно да трансформира позитивни или неутрални евро-очаквания в негативни актуални нагласи, които на полето на българската политика с голяма лекота да бъдат преведени на езиците на популизма и национализма. Тяхната употреба е вече трайно легитимирана от различни партии и политици и все повече се възприема като неотменна и необходима част от политическата система на страната. В европейски контекст, обаче, това ще има доста по-сериозни последствия, в сравнение с настоящата практика, когато подобно поведение продължава да се приема основно с насмешка и снизхождение.




Използваните данни са от национални представителни проучвания на Социологическа агенция „Алфа Рисърч”, проведени в периода 2000-2006г по поръчка на вестник „Капитал”.

Архив