Електорален аванс за фаворитите от президентските избори

дата: Четвъртък, 30 Ноември 2006
Геновева Петрова

Мониторингът на обществено-политическите нагласи, проведен от агенция Алфа Рисърч между 4 и 11 ноември, очертава следните основни тенденции:
• Електорални дивиденти за партиите, чиито представители се конкурираха най-силно в президентската надпревара.
• Лек ръст на доверието в правителството, но същевременно - нарастване на неодобрението за министри с ключови проблеми в своите области.

Картината на електоралните нагласи в началото на ноември показва силна зависимост между активно участие в ключови за политическия живот събития, в случая изборите, и степента на обществено доверие. Седмици след президентския вот, с най-висока електорална подкрепа се ползват БСП и Атака. Двете партии успяват да увеличат потенциала си през последните три месеца. Към момента готовност да гласуват за БСП заявяват 27.5%, а за Атака 8.9% от пълнолетните жители на страната.
Налице е обаче разлика в логиката на подкрепата за двете партии. Успехът на Георги Първанов в изборите не носи нови привърженици на социалистическата партия. Сред симпатизантите й се открояват традиционните ляво ориентирани гласоподаватели от по-малките населени места, по-възрастните поколения, хората с по-нисък социален и материален статус. В този смисъл, за БСП президентските избори изиграха ролята на мобилизиращ фактор за собствените й привърженици и особено за най-силно разочарованите от управлението крайно-леви симпатизанти, които първи оттеглиха доверието си от правителството в началото на годината.
Електоралното влияние на Атака следва различна тенденция. Радикалната формация също беше загубила част от подкрепата си след поредицата скандални прояви на водещи нейни представители. По време на кандидат президентската кампания обаче Волен Сидеров успя да разшири тежестта си сред нови социални слоеве и населени места: малки градове и села, по-младите поколения, учащите. Важен въпрос, който предстои да намери отговор през следващите месеци, е доколко устойчива е тази подкрепа. Защото тези групи избиратели са едни от най-мобилните. Тяхното електорално поведение се отличава със силна неудовлетвореност от статуквото и склонност лесно да преориентират подкрепата си към нови, очертаващи се като фаворити политически субекти.
Със същата електорална нагласа се открояват и симпатизантите на ГЕРБ. Поради това, неучастието на ГЕРБ в президентските избори води до пряк отлив на подкрепа за формацията на столичния кмет. Както по време на кампанията, така и към момента, електоралният потенциал на ГЕРБ е наполовина по-нисък в сравнение с преди три – четири месеца. В началото на ноември, готовност да дадат гласа си за ГЕРБ заявяват 7.8% от общия брой избиратели, при 14% - 15% през юни – юли.
Неучастието на НДСВ в изборите също рефлектира в свиване на електоралната подкрепа. През ноември тя е в рамките на 3.3% и идва предимно от големите градски центрове, от хората в по-добро материално и социално положение. Най-силен отлив от НДСВ бележат споменатите вече мобилни избиратели, които особено при липсата на собствена кандидатура за президентските избори, преориентират подкрепата си в посока ГЕРБ, Атака и в по-малка степен към десните партии. Съществена част от привържениците на НДСВ се отличават с нежелание да участват в избори.
Що се отнася до десните партии, президентските избори имат по-силен ерозиращ ефект върху ДСБ, отколкото върху СДС. Подкрепата за ДСБ спада до 1.8% от общия брой избиратели, запазвайки по-значимо равнище единствено в София. Към момента СДС понася по-малка част от неуспеха и запазва потенциала си от последните месеци, който се движи в рамките на 4.1%. Аналогична тенденция към свиване на електората е налице при БНС, който към момента е под 1%.

Резултатът от президентските избори естествено води до стабилизиране на доверието към правителството. След спада на одобрение за дейността му през първата половина на годината, периодът септември – ноември се откроява с подобрение на отношението към кабинета и министър-председателя. Положителните оценки за правителството бележат лек ръст от 39% на 43%, а за премиера Станишев от 40% на 44%. Както БСП, така и правителството тепърва са изправени пред предизвикателството да осигурят устойчивост на доверието, с което се ползват към момента. Задачата е доста трудна предвид сериозното разочарование от дейността на ключови БСП и ДПС министри.
Един от най-силно критикуваните министри през последните два месеца е Румен Овчаров. Цените на електро и топло енергията, проблемите със сметките за ток в някои части на страната, съмненията около преговорите за строежа на АЕЦ Белене, водят до силно обществено недоволство от дейността на министъра на икономиката. Висока по степен критичност е налице и към министрите Емилия Масларова, Емел Етем, Нихат Кабил, Радослав Гайдарски, Джевдет Чакъров, в чиито направления се проявяват конфликти със значителен социален отзвук.
Групата на министрите - “отличници” се запазва в познатия от последните месеци състав. С най-високо одобрение се ползват Стефан Данаилов, Меглена Кунева, Ивайло Калфин. Макар и с по-нисък резултат, но устойчиво в челото на таблицата присъстват също Пламен Орешарски и Даниел Вълчев. Въпреки проблемите с бюджета за отбрана, към момента военният министър Веселин Близнаков също получава умерено положителна оценка.






Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 4 – 11 ноември 2006 година, сред 1015 души.

Архив