ЕДНА ГОДИНА ОТ ЧЛЕНСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

дата: Четвъртък, 03 Януари 2008

ЕДНА ГОДИНА ОТ ЧЛЕНСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 
Национално-представително проучване, реализирано от социологическа агенция Алфа Рисърч в периода 22 Ноември – 3 Декември. Изследването е проведено по метода на пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1148 пълнолетни българи.

Една година след членството на България в ЕС подкрепата за присъединяването продължава да бъде сред най-високите в новоприсъединилите се централно и източноевропейски страни. 79% одобрение от страна на общественото мнение е ясен  индикатор, че за българите европейският път няма алтернатива. Същевременно обаче резултатите от изследването сочат, че страната се възприема като не достатъчно реформирана и подготвена, за да  се възползва от разширяването на възможностите, които европейското членство предлага. Най-съществените критики са за слабо правосъдие, липса на равенство пред закона, ненаказана престъпност и корупция. В резултат, въпреки одобрението по принцип за европейското членство, упреците към държавата са, че не съумява да приложи и да осигури спазването на онези механизми, които да гарантират стандартите на европейската демократична правова система.  Поради това над две трети от българите са на мнение, че евентуалните позитиви от членството могат да бъдат усетени едва в един по-дълъг времеви хоризонт. 

Общественото мнение оценява предимствата на единния европейски пазар, но предвид конкретната икономическа ситуация, ниския жизнен стандарт и равнището на заплащане в страната, акцентира преобладаващо върху неговите краткосрочни негативни последици за България. За първата година от членството най-високи са страховете, свързани с повишаване на цените (54%), ръст на инфлацията (38%), напускане на страната от българи в трудоспособна възраст и недостиг на специалисти (37%), евентуален фалит на българските предприятия поради по-слабата им конкурентноспособност (30%). 

Извеждането на преден план на ефекти, които се отразяват негативно върху жизнения стандарт на хората, покупателната им способност и качеството на публичните услуги, намалява значението на останалите предимства, които могат да бъдат „усвоени” само, ако в страната е налице ефективно правосъдие, прозрачност и контрол над управленските решения, както и приемливо качество на живот със съответстващите му обем и качество на потреблението. Така напр. такива  възможности като достъп до широка гама качествени стоки и услуги, до нови образователни институции, до по-добра защита на потребителите и пр., които хората отчитат като позитивни, остават назад в класацията поради слабата им степен на реална приложимост в българските условия. В този контекст едно от най-важните видими положителни следствия от единния европейски пазар за българите е възможността да се живее и работи в други европейски държави. Тази възможност се мисли предимно през икономическите предимства, които трудовата мобилност осигурява, а не като устойчиво желание за емиграция. 

В предприсъединителния период, а и през първата година от членството, един от най-често дискутираните въпроси беше за готовността и начина на използването на средствата от европейските структурни фондове. Безспорно, това е и направлението, за което се очаква да окаже най-силен и пряк ефект върху икономическото развитие на страната, публичните услуги и подобряването на качеството на живот на хората. За анкетираните български граждани петте най-важни области, в които трябва приоритетно да бъдат насочени средства, са – здравеопазване (88%), развитие на селското стопанство (78%), образование, обучение, повишаване на квалификацията (73%), подобряване на инфраструктурата (73%), грижа за хората в неравностойно положение (72%). Тази класация изразява най-невралгичните за хората сектори, в които те очакват най-бързо подобрение, независимо дали пряко ще бъдат вложени средства по оперативните програми на европейските структурни фондове, или те ще бъдат реформиран и с други средства. Заслужава да се отбележи и повишеното обществено внимание към съдебната система и администрацията, за които обаче преобладаващият отговор е, че те страдат не толкова от липса на средства, колкото от въвеждане на европейски стандарти и практики. 

Най-сериозните опасения във връзка с усвояването на еврофондовете са от концентриране на парите в близки до властта кръгове (41%) и в резултат – невъзможност те да окажат онова влияние върху икономиката, което българската общественост очаква. Всеки пети е на мнение, че еврофондовете могат да не бъдат усвоени поради съчетанието от злоупотреби и липса на капацитет. Ефектът от еврофондовете се очаква в период след пет години, което говори за липса на нереалистични очаквания в обществото. Същевременно обаче евентуалното дискредитиране на начина на използване на еврофондовете може да се превърне в един от най-мощните източници на евроскептицизъм и песимизъм. 

Присъединяването на България към Европейския съюз приобщава българските граждани към европейските теми и дебати, до които години наред, фокусирани единствено върху въпроса „за датата на членството”  оставахме повече или по-малко изолирани. Изследването позволява да се сравнят очакванията на българите с тези на другите страни от Евросъюза по няколко изключително важни теми:
Разширяването на ЕС
Отношението към основни моменти от новия европейски договор
Предизвикателствата към ЕС в новия век

Българското обществено мнение е подчертано позитивно настроено към разширяването на Евросъюза (60%) и членството в ЕС на Македония, Сърбия (70%), Хърватия (67%), Черна гора (60%). Скептицизмът доминира относно присъединяването на Албания и особено на Турция (29% положителни мнения, 41% - отрицателни). Мнението на българските граждани за членството на страни от Западните Балкани и Турция е по-благоприятно от средното за гражданите на ЕС.
По отношение на някои основни моменти в новия Европейски договор българите определено подкрепят общата отбранителна политика и политика по сигурността, приемането на новия договор, намаляването броя на депутатите в Европейския парламент, единната европейска валута. По-слаба е подкрепата за външен министър и за създаване на президентска институция (съответно 45% и 32%). По този въпрос мнението на българите се вписва в общата за ЕС тенденция.
Подобно на преобладаващата част от европейците, българите смятат, че най-големите предизвикателства пред Европа са способността й да отговори на бързо развиващите се икономики на САЩ и Китай, енергийната независимост, обща политика в областта на селското стопанство, обща външна политика и политика по сигурността.

Обобщението на първата година от членството на България в ЕС сочи, че българите продължават да подкрепят избрания от страната път и имат позитивни дългосрочни очаквания за ефекта от присъединяването върху обществото, икономиката и личния си живот. В краткосрочен план най-сериозното притеснение произтича от увеличаването на цените, а най-позитивното очакване – от възможностите за работа в страните членки на ЕС. Основна критика е насочена към способностите на държавата да създаде условията, които да позволяват максимални ползи от членството за възможно най-широк кръг от хора. Прозрачността и ефекта от усвояването на средства по европейските структурни фондове, качеството на живот  и публичните услуги ще определят в най-голяма степен динамиката на отношението към европейското членство през следващите няколко години.  

 

EU_Presentation_final.pdf

Архив