Две години от членството на България в ЕС

дата: Четвъртък, 15 Януари 2009

Две години от членството на България в ЕС

Радостина Ангелова
Алфа Рисърч

Един от най-често дискутираните въпроси в предприсъединителния период, а и след това, беше за готовността и начина на използването на средствата от европейските структурни фондове. Безспорно, това беше и направлението, за което се очакваше да окаже най-силен и пряк ефект върху икономическото развитие на страната, публичните услуги и подобряването на качеството на живот на хората.
Най-сериозните опасения във връзка с усвояването на еврофондовете бяха от концентриране на парите в близки до властта кръгове (41%) и в резултат – невъзможност те да окажат онова влияние върху икономиката, което българската общественост очаква. Всеки пети смяташе,  че еврофондовете могат да не бъдат усвоени поради съчетанието от злоупотреби и липса на капацитет.
Две години след присъединяването на България към ЕС резултатите са много близо до това, което широката общественост изказваше като предположения. Страната окончателно губи 220 млн.евро по програма ФАР, замразени остават и средствата по други програми. Най-съществените критики и от страна на ЕС и от страна на българските граждани продължават да бъдат към слабото правосъдие, липса на равенство пред закона, ненаказаната престъпност и корупцията.
Въпреки одобрението по принцип за европейското членство, упреците към държавата са, че не съумява да приложи и да осигури спазването на онези механизми, които да гарантират стандартите на европейската демократична правова система.
В резултат, обществените нагласи към членството на България в ЕС през последната година бележат спад – от  83% одобрение през ноември 2007 г. до 70% през ноември 2008  г. За този период индексът за дейността на министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов спада от -1.5 до -6.4, а на финансовия Пламен Орешарски от -1.3 до -8.4, което ги позиционира в групата на най-неодобряваните членове на кабинета. Лек спад е налице и в оценките за работата на Меглена Плугчиева.
За българското общество европейските средства бяха много важен ресурс за решаване на най-невралгичните за хората проблеми. И спирането на парите от еврофондовете, и лошото им изразходване ще лишат България от възможността за модернизация и реформиране на основните обществени сектори. Това минимизира ползите от членството на България в ЕС за възможно най-широк кръг от хора и най-вероятно ще доведе до нови силни вълни на обществена критичност към управляващите и нарастване на евроскептицизма.

* Данните са от национално представително проучване, проведено в периода 1-15 Ноември 2008 г. от социологическа агенция Алфа Рисърч по поръчка на в-к Капитал. Интервюирани са 1068 пълнолетни българи. 

Архив