Читател – изчезващата порода

дата: Понеделник, 29 Януари 2007
Радостина Ангелова

Изследванията през последните години показват все по-силно присъствие на медиите в свободното време на българите и все по-честото им използване като източник на културното потребление. Нарастващите възможности за пасивно възприемане на информация оставят четенето в „средата” – между най-масовите (гледане на телевизия) и по-елитарните форми на занимания (посещенията на изложби, театър, концерти и пр.).
В такъв контекст - какво е бъдещето на четенето на книги? Все по-масов феномен или обратно: да остане затворено в средите на високо статусни и високообразовани групи?
Изследванията през последните години очертават спад в дела на читателите в България - от 62% през 2002 г. на 58% през 2006 г. Активно четящи обаче са около 28% от пълнолетните българи. Останалите 30% по-скоро са изкушени от книгите, чисто имиджово смятат четенето за важно и социално престижно, но на практика четат по-рядко. Ако трябва да правим прогнози за бъдещото читателско поведение, можем да очакваме, че тази тенденция на спад ще продължава. Интересът на младите поколения към книгите е под средното за страната към момента, а именно тези навици и нагласи ще повлияват реалното поведение за в бъдеще.
Погледнато в сравнителен план делът на четящите книги в България напълно съвпада със средното за страните от Европейския съюз (58% четат книги, 42% не четат). Страните в Европа, в които делът на четящите е по-висок от средното са северните страни: Швеция (72%), Финландия (66%), Великобритания (63%). Обратно, южните страни четат по-малко: Поругалия (33%), Гърция (45%), Испания (48%). Към тази група спада и Белгия (42% четат, 58% не четат). Средно в Европа времето отделяно за четене е 9% от общото свободно време и за отделните страни е в рамките на 20-30 минути на ден. В България четенето е средно в рамките на 18 минути дневно, като в тях само 8 минути са за книги.
Активните читатели са концентрирани сред висшистите, жителите на столицата и големите градове, високо статусните групи. Образованието се явява най-силният фактор за активно читателско поведение, включването на ниско образовани групи е много слабо. Възможността за привличане на читатели от средите на нечетящите е доста проблематична. На първо място това са хора с ниско образование и статус, които нямат изграден интерес към четенето и книгите. По-скоро и с по-голяма вероятност за успех е евентуалното активизиране на по-слабо активните читатели, които към момента са около 30%.
Как все пак да се активизира четенето? Чрез използване на най-силният конкурент на книгите – електронните медии. Те са много силен канал, които влияе при избор на книга (след препоръката на приятел и мнението за автора и неговата популярност) - 38% от българите вече са чели книга след реклама и представяне в медиите.










В материала са използвани данни от национално представително проучване на социологическа агенция Алфа Рисърч, проведено през м. Ноември по поръчка на Асоциация българска книга с подкрепата на GTZ, изследвания на Евростат и НСИ .

Архив