39% - "въздържали се " при първия вот на недоверие към правителството. А при втория?

дата: Понеделник, 18 Февруари 2002
Боряна Димитрова

Ако по силата на здравия политически разум приемем, че съществуват две главни основания за искане вот на недоверие на едно правителство - наличие на сериозни управленски проблеми и обществено недоволство от неговите действия, то настоящият вот може да се оцени като адекватно поместен във времето. Освен общият спад на доверие към НДСВ, който се регистрира през последните месеци, е налице и активизиране на критичните настроения в обществото относно всички онези аспекти от неговата политика, които непосредствено засягат живота и жизнения стандарт на хората - състояние на икономиката, доходи, данъци, здравеопазване, образование. 68% от анкетираните софиянци твърдят, че правителството не се справя успешно с управлението на страната.

Ако обаче вотът бива разглеждан не само като реакция на определени политически и обществени настроения, но и като инструмент за разширяване и рационализиране на обществения дебат относно принципите на водената политика и възможните й алтернативи, тогава оценките за вота, или по-точно - за ефекта от него, стават доста по-неясни.

На първо място, погледнато чисто съдържателно, общественото мнение поставя като много по-невралгични проблеми от цените на лекарствата икономическото развитие на страната, безработицата, данъчната и социалната политика. Не по-маловажен тук е фактът, че социалните групи, потенциални гласоподаватели на СДС, не виждат никаква обвързаност между поведението на съюза по този конкретен повод и дългосрочната икономическа политика, която той защитава. Поведението на СДС в дебата се разглежда от тях като бягане по "лявата" писта, където наложената лява фразеология среща традиционно много по-силен съперник.

На второ място, в политически план, задачата по легитимирането на СДС като ефективната, истинска опозиционна сила, способна да привлече отново общественото доверие, е изпълнена твърде частично. Като плюс за ОДС може да се отчете оценката за поведението на неговите депутати по време на дебата като "най-убедително" - 13%, срещу 9% за БСП и 7% - за НДСВ. Тази относителна "победа" обаче е силно засенчена от обстоятелството, че 31% от анкетираните не могат да дадат отговор на въпроса (и най-вероятно не са следили въобще дебата), а други 36% са на мнение, че нито една политическа сила не е била убедителна. Т.е., ако резюмираме, близо три четвърти дори и от по-активното по правило софийско гражданство, е останало "встрани" от дебата, който не му е предоставил аргументи да предпочете категорично една политическа и икономическа логика пред останалите.



Най-сериозните изводи обаче остават за управляващите. Позицията на четирима от всеки десет софиянци, че "макар и правителството да не работи добре, то все още не му е дошло времето да се иска вот на недоверие", е само временна отсрочка. Каквато е тезата и на лансиращата я политическа сила - БСП. Фактът, че едва 7% (т.е. двойно по-малко и от потенциалните му избиратели в София) оценяват като убедително поведението на НДСВ на дебатите в парламента, е достатъчно красноречив за адекватността на неговото "представителство", а оттам - и за изхода на един бъдещ вот.





Данните са от представително за пълнолетното население на столицата проучване, проведено в периода 11 - 14 февруари 2002г. от Социологическа агенция Алфа Рисърч по поръчка на вестник Капитал.

Архив