20 години след вятъра на промяната

дата: Вторник, 10 Ноември 2009

20 години след вятъра на промяната

Радостина Ангелова

Двадесет години след промените в България мнозинството от гражданите не са удовлетворени от демокрацията в страната и въпреки, че се чувстват свободни да изразяват своето мнение смятат, че твърде малко имат възможност да влияят върху решенията на управляващите, макар и това да е далеч по-достъпно сега отколкото по времето на социализма.
Две трети от българите са категорични, че пътят, който България пое след 1989 г. е по-добрият вариант за страната. Все още обаче оценките за целия преход имат много критични окраски. Корумпираността на политиците и незаконното забогатяване са основните проблеми в най-новото ни развитие според общественото мнение. Макар и разнообразието от стоки и услуги да се оценява като безспорно предимство на периода след промените, ниският жизнен стандарт на българите все още ги кара да смятат, че от икономическа гледна точка са живели по-добре преди. Ако погледнем обаче някои основни стоки на бита, които технологично са били достъпни и преди 89-та година и сега, ще видим, че реално няма промяна в статуса на домакинствата. 54% са имали автомобили преди 89-та, 55% имат сега, 74% са имали прахосмукачка преди 89-та, сега имат 80%, 92% са имали хладилник преди, 93% - сега. Докато в социалистическа България с цветен телевизор са разполагали 79%, днес техният дял е 94%. Апартаменти преди 89-та са имали 84%, а сега 87%.
Две сфери общественото мнение определя като категорично развиващите се в негативна посока – образование и здравеопазване. Това мнение доминира в абсолютно всички социално-демографски групи. Само сериозни промени в тези системи биха могли да обърнат критичното обществено мнение за тях от последните години.
Доста силните ограничения за пътуване в чужбина преди промените и широко застъпените възможности сега, определят като много важна свободата на пътувания в страната и извън нея. На това мнение са 63% от българите, най-вече младите и активни групи, които в най-голяма степен се възползват от тези възможности.
Така двадесет години след промените българите нямат еднозначен отговор кога са живели по-добре. Според едни носталгията по социализма е носталгия по младостта, за други това е копнеж по сигурността и спокойното време, в което „имаше кой да мисли вместо теб.” Време, в което не ти се налагаше много да избираш, защото няма много избор (една партия, една марка продукти, една медия). Време, в което рекламата се възприемаше като реклама само на стоките, които „не вървят”.
Сега, когато гражданите са изправени всекидневно пред много избори, пред необходимостта непрекъснато да взимат решения за собствения си живот, когато се радват на свободата да изразяват мнение и да пътуват и работят където искат, трябва да намерят начин да влияят повече на управляващите, за да се възползват в максимална степен от демократичните свободи.




* Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч по поръчка на в-к Капитал в периода 1-8 ноември 2009 г. сред 1025 пълнолетни българи по метода на пряко стандартизирано интервю.

Архив