Социално - демографски профил на гласувалите в Парламентарните избори 2009

дата: Вторник, 07 Юли 2009


Социално -  демографски профил на гласувалите в Парламентарните избори 2009
Парламентарни избори 2009, Exit poll, Алфа Рисърч

 

 

 

 

 

 

 


 

 

Мобилизацията на колебаещите се избиратели – едно от най-значимите постижения на ГЕРБ в парламентарния вот
Геновева Петрова

Проведеният от Алфа Рисърч exit poll в деня на парламентарните избори очертава няколко важни тенденции във вота на българските избиратели. За 21% от гласувалите ключови са се оказали последните няколко дни от кампанията, през които те са взели решение коя партия или коалиция да подкрепят. Сред тях в най-голяма степен се открояват най-младите избиратели (всеки четвърти е на възраст под 30 години), жители на областните градове в страната. Най-голяма част от този вот привличат партии, които в хода на кампанията се заявяваха като алтернатива на статуквото. На първо място, това е ГЕРБ, за който са гласували 40 на сто от решилите в последните дни. Подкрепа за листата си в края на кампанията обаче е привлякъл също и РЗС.

В хода на кампанията ГЕРБ успя да преодолее едно от най-сериозните предизвикателства пред себе си: да мотивира участие у по-голяма част от периферията от колебаещи се негови избиратели. Това отреди на партията на столичния кмет позицията на фаворит в почти всички региони: 27 от 31 мажоритарни депутатски места и пропорционални мандати във всички избирателни райони. ГЕРБ успява да откъсне съществена подкрепа от почти всички конкурентни партии: 8% от гласувалите преди месец за Атака, 26% от подкрепилите НДСВ в евровота, 10 на сто от привържениците на Синята коалиция, по 17% от ЛИДЕР и РЗС. Масовата подкрепа за ГЕРБ в парламентарния вот засилва разноликостта в социално-демографския профил на привържениците му. Той получава подкрепа както от по-ниско, така и от по-високо статусни избиратели.

Подкрепата за БСП се сви до 17.7% от действителните гласове – с 22% по-малко от прекия съперник ГЕРБ. Както преди месец, подкрепата за социалистите остана в границите на ядрото от най-твърдите им симпатизанти: жители на по-малките населени места, възрастните поколения и по-ниско образовани избиратели. Устойчиво за социалистите продължават да гласуват и ромите – една от малкото демографски групи, в които БСП води пред ГЕРБ.

Очаквано, ДПС реализира значителен брой гласове, идващи от традиционно подкрепящите го групи: етнически турци, живеещи в селата (над 80% от гласовете му идват от селата) и не на последно място секциите от чужбина. Високата активност обаче намалява относителната му тежест в крайния резултат и за пръв път от 2001 г. насам Движението няма да има ролята на ключов коалиционен партньор.

Един от най-големите губещи в тези избори е НДСВ. Движението реализира малко над половината от резултата си от евровота, но той се оказа недостатъчен за парлавментарно представителство. Една четвърт от подкрепилите неговата листа преди месец този път гласуваха за ГЕРБ, гласове на партията се преориентират също към Синята коалиция, Атака, ЛИДЕР, РЗС и БСП.

Синята коалиция успя да мотивира подкрепата на по-голям брой десни избиратели, но не и да привлече по-значима подкрепа извън кръга на традиционните й привърженици. Сините имат добри позиции в София, големите областни градове, по-високо образованите и високо статусни социални слоеве. В хода на кампанията за парламентарните избори Синята коалиция и ГЕРБ обменяха симпатизанти и в крайна сметка формацията на столичния кмет успява да откъсне около една десета от гласувалите за Синята коалиция преди месец. 

Въпреки силната победа обаче, ГЕРБ не успя да спечели достатъчни за абсолютно мнозинство места в Народното събрание и ще има нужда от коалиционен партньор. Евентуално партньорство със Синята коалиция позволява реализацията стабилно дясно-центристко управление, което съответства на очакванията на най-голяма част от българските избиратели и на собствените привърженици на двете партии и би се ползвало с достатъчна обществена подкрепа.